Author: Borislav Krustev

Заключителният художествен рецитал от програмата на Научноприложния студентски семинар „Лузофонски литературни четения – 500 години от рождението на Луиш Ваш де Камойш“ се проведе в рамките на Деня на Португалска филология във ФКНФ. Лузофонските литературни четения се организират за пета поредна година от Катедрата по португалистика и лузофонски изследвания и Научноизследователска катедра „Жозе Сарамаго“ при Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет.

На събитието в залата на Театър-лаборатория „Алма Алтер“ присъстваха студенти и преподаватели от специалност Португалска филология на ФКНФ, директорът на Центъра по португалски език и култура „Камойш – София“ при посолството на Португалия и лектор по португалски език и култура в Софийския университет София Сарайва, приятели на португалския език.

Художественият рецитал представи резултатите от петото издание на Студентския научноприложен семинар „Лузофонски литературни четения“, който традиционно се организира в периода май – юни и тази година бе посветен на 500-годишнината от рождението на португалския класик Луиш Ваш де Камойш. Ас. Сони Бохосян, преподавател и докторант в катедрата, разказа за работата на студенти и преподаватели в рамките на семинара.

В лекционната част на семинара, изнесена от проф. д-р Яна Андреева, бяха застъпени два тематични блока, по които се проведоха дебати. В първия тематичен блок бяха разгледани темите за метаморфозите на Камойш в съвременната португалоезична лирика и за начина, по който съвременни поети от лузофонския свят актуализират в творбите си поетичната образност на класическата поезия. Вторият тематичен блок бе посветен на възможния феминистичен прочит на епичната поема „Лузиадите“, концентриран в два ключови епизода на творбата – за колоса Адамастор и за Острова на Любовта. Бяха обсъдени акцентът върху героично-любовната тематика в епопеята и инструментализацията на женската фигура, патриархалната идеология и „хитростта на жените“, които заблуждават мъжете, или противопоставянето на женските персонажи на нормативно възприетите полови роли през Средновековието и Ренесанса. Семинарните занятия и практическото обучение за подготовка на рецитала бяха проведени от гл. ас. д-р Илияна Чалъкова и ас. Сони Бохосян.

В научноприложния семинар участваха студентите от втори и четвърти курс на специалност Португалска филология Симона Кръстева, Кремена Чаушева, Илияна Янакиева, Гергана Анева, Бойка Божаровска, Яна Косева, Нина Цанкова. В заключителния рецитал, посветен на Деня на Португалия, Камойш и португалските общности, те представиха в оригинал на португалски език поетични текстове от корпуса на семинара – стихотворения на Луиш Ваш де Камойш, Ана Луиза Амарал, Мануел Алегре, Мануел Бандейра и Жозе Луиш Тавареш.

Студентската научноприложна сесия ,,Светът на лузофонията“ бе част от второто издание на Деня на Португалска филология, организирано от Катедрата по португалистика и лузофонски изследвания и Научноизследователска катедра „Жозе Сарамаго“ при ФКНФ. В сесията участваха студенти от всички курсове на специалността, които представиха своите разработки и постижения.

Събитието беше открито от ръководителя на Катедрата по португалистика и лузофонски изследвания проф. д-р Яна Андреева, която изрази задоволството на преподавателския екип на Португалска филология от това, че студентите доказват с тази сесия задълбочения си интерес към важни исторически и актуални теми от света на лузофонията. Проф. Андреева посочи, че утвърждаването на научноприложния формат на ежегодната студентска сесия не само е свидетелство за успехите на обучението в специалността, но и позволява на студентите отрано да формират своите изследователски интереси, да ги споделят с академичната общност и да заявяват по време на следването си стремежа към иновативност, творчество и откривателство.

Проф. Андреева изрази благодарност към всички студенти, които представят свои доклади, към гл. ас. д-р Дора Мънчева и изсл. Кремена Диаш за организационната работа по подготовката на сесията, към преподавателите и студентите от специалността за подкрепящото им присъствие.

В рамките на научноприложната сесия бяха представени разработки по дисциплините Увод в лузофонията, Общество и култура на Португалия, Португалска литература, Съвременно португалско кино, Нова история на страните от лузофонска Африка. Александра Петрова изнесе доклад, посветен на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Португалия и очерта важния принос на португалския културен пейзаж за оформянето на облика на Европа. Мария Демерджиева представи ролята на Маркиз де Помбал в мащабните реформи, осъществени в Португалия в епохата на Просвещението и в частност за възраждането на Лисабон след опустошителното земетресение през 1755 г. Борха Гарсия, студент от Университета на Бургос, обучаващ се в Софийския университет с мобилност по програма Еразъм+, представи в доклада си анализ на наративните категории в историческия роман „Презвитер Еурико“ на изтъкнатия португалски писател от епохата на Романтизма Алешандре Еркулано. В доклада си Моника Арсенова представи анализ на структурата и тематичните акценти в стихотворението „Чудовището“ от „Послание“ на Фернандо Песоа. Мария Боянова направи презентация за личността и творчеството на бразилската писателка Кларис Лиспектор, като акцентира върху източноевропейските ѝ корени и влиянието ѝ за оформянето на съвременната психологическа проза в бразилската литература.

Симона Кръстева и Яна Косева представиха комедийния жанр в съвременното португалско кино, с фокус върху два филма на режисьорите Висенте Алвеш до О и Антонио Педро Вашконселош и застъпената в тях актуална социална и частност младежка проблематика. Геновева Георгиева посвети презентацията си на честванията на празника на Сао Жоао в Порто, като прокара интересен паралел между тази португалска традиция и традицията на българския Еньовден. Мелани Стоименова посвети доклада си на ролята на гастрономията в португалската традиционна култура, като представи някои от най-традиционните продукти и рецепти, с които е прочута Португалия. Диман Динков очерта с презентацията важността на сърфа в португалския спорт и отдели особено внимание на екологичните инициативи на португалските сърфисти, свързани с устойчивото развитие на местните общности и опазването на околната среда. Андрея Георгиева, студентка от трети курс на специалност Африканистика, която изучава португалски език, изнесе доклад за отношенията на Ангола с Европейския съюз, като се фокусира върху перспективите за тяхното развитие чрез програми за сътрудничество и инвестиции.

В Заседателна зала 2 в Ректората бе отбелязан Световният ден на португалския език. На събитието присъстваха заместник-ректорът проф. д-р Ренета Божанкова, деканът на Факултета по класически и нови филологии проф. д-р Гергана Петкова, посланикът на Португалия Н. Пр. г-жа Ана Мария Рибейро да Силва, посланикът на Бразилия Н. Пр. г-н Пауло Роберто Тарисе да Фонтоура, ръководителят на катедра „Португалистика и лузофонски изследвания“ проф. д-р Яна Андреева, студенти и преподаватели от специалност „Португалска филология“ при ФКНФ.

От името на катедра „Португалистика и лузофонски изследвания“ във Факултета по класически и нови филологии и на научноизследователска катедра „Жозе Сарамаго“, учредена във ФКНФ с договор за сътрудничество между Камойш – Институт за сътрудничеството и езика, Португалия, и Софийския университет, проф. д-р Яна Андреева приветства гостите с добре дошли на честването на Световния ден на португалския език.

Този ден е особено важен празник и за присъстващите тук настоящи и бъдещи български португалисти, защото днес преподаватели, изследователи, докторанти и студенти се присъединяваме към световната лузофонска общност и честваме езика на Камойш, на Виейра, на Еса де Кейрош и на Машадо де Асиш, на Фернандо Песоа и на Гимарайш Роза, език, на който се посвещаваме в своето работно ежедневие тук, в специалността „Португалска филология“ на Софийския университет, посочи професор Андреева.

Проф. д-р Ренета Божанкова отправи поздрав и посочи, че ръководството на университета много цени дейността на катедрата – и като академична изява, и като международно присъствие – издаваните книги и сборници, конференциите, изложбите. По думите й те утвърждават лузофонската общност в страната, представят Алма матер далеч зад неговите високи стени, очертават едно чудесно бъдеще за изследванията в тази област.

Проф. Божанкова специално поздрави проф. Андреева, екипа й и колегите от катедрата, както и за подкрепата от Факултета по класически и нови филологии. Тя отправи специална благодарност и към присъстващите посланици, които винаги са подкрепяли академичните усилия на университета.

Проф. д-р Гергана Петкова отбеляза, че в ден на подобно честване всички си даваме сметка какво означава да учим чужди езици, да се запознаваме с далечни, близки, различни култури. „Живеем в един изключително динамичен век. Век, в който междукултурната комуникация неочаквано започна да среща все повече трудности. Това дава смисъл на нашата работа. Защото всички ние във Факултета по класически и нови филологии, преподаватели и студенти, работим за културната комуникация. Ние сме тези, които прокарваме мостове. Помагаме на различните култури да се сближават, да откриват сходни неща, да откриват различни, но интересни елементи един в друг“, каза проф. Петкова.

Тя изрази изключителната си благодарност на целия екип на Катедрата по лузофонски изследвания за работата, която върши, както и към усилията на студентите. „Знаем, че изучаването на един чужд език изисква много дисциплина, много отдаденост и много любов. Но един език е огромно богатство, което помага на всеки един от нас да отвори безброй много врати“, каза още деканът на ФКНФ и допълни, че португалският език им отваря врати към страни от различни континенти, на литературата, на културата, на човешките взаимоотношения.

Проф. Петкова поздрави с празника и пожела на всички здраве, много сили и идеи и упоритост, за да осъществят тези идеи. „Светът днес има нужда от нас, филолозите, от нас, хуманитаристите“, посочи още тя. Деканът изрази благодарността си към посолствата на Португалия и Бразилия за тяхната неизменна подкрепа.

Н. Пр. г-жа Ана Мария Рибейро да Силва посочи в поздрава си, че всеки път идва с огромно удоволствие в Софийския университет, за да отбележим заедно Деня на португалския език, въпреки че тази година нямахме възможност да празнуваме на 5 май – датата, определената през 2010 година от Общността на португалозичните държави.

„От шест години насам обаче, и по-точно от 2019 г., след взето решение от Генералната конференция на ЮНЕСКО, на тази дата започнахме да празнуваме Световния ден на португалския език. Със сигурност всички ще се съгласим, че това справедливо признание от глобална значимост за португалския е несъмнено по-важно от деня, посочен за честването му“, заяви г-жа Рибейро да Силва и допълни, че всички можем да се съгласим, че един език не е по-важен от друг, само защото има посветен на него Световен ден или е работен език в няколко международни организации (какъвто е случаят на португалския, който се използва в десетки институции). „Трябва да признаем обаче, че макар и португалският език да води началото си от бреговете на Атлантическия океан, в Португалия, е успял да достигне до Индийския и Тихия океан и сега е езикът, на който се изразяват и на който общуват около 260 милиона души на четири континента, като се очаква броят им да достигне 500 милиона до края на този век“, каза посланикът.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В словото си Н. Пр. г-жа Ана Мария Рибейро да Силва отбеляза, че португалският език до ден-днешен продължава да се развива, включвайки различни говори, нови думи и изрази, без да престава да бъде все същият език, използван от огромно множество гласове. По думите й езикът с глобална матрица е незаменимо средство за разбирателство и надежда, тъй като често е убежище за най-слабите, най-уязвимите, които вярват, че техните гласове и идеи могат да бъдат чути и правилно тълкувани.

Посланикът на Португалия у нас допълни още, че езикът е мощно културно средство, способно да преодолее неразбирането и непознаването на Другия, да се бори с нетолерантността и предразсъдъците. „Когато езиците успеят да обединят хора с различни традиции и идеи, многообразието и мултикултурализмът създават своите здрави устои. В Общността на португалоезичните държави преобладават именно многообразието, мултикултурализмът и многоезичието (като се има предвид, че португалският език съществува редом с местните езици в някои страни) и тези ценности усъвършенстват обществата и самото слово“, каза още г-жа Рибейро да Силва. Тя допълни, че освен всичко останало, академичната и професионална учебна програма се обогатява и интеграцията нараства тогава, когато човек се стреми да изучи езика и културата на тези, с които живее и работи, дори в епоха, белязана от мобилността, когато контактите ни могат да бъдат ограничени до относително кратък период от време.

 

 

 

 

 

 

 

 

Н. Пр. г-жа Ана Мария Рибейро да Силва спомена накратко някои от великите личности, свързани с португалския език, които са и представители на различни страни – Мигел Торга, португалски поет и писател, Жозе Кравейриня и Миа Коуто, мозамбикски поети, писатели и журналисти, Пепетела, анголски писател и драматург, Арменио Виейра и Жермано Алмейда, кабовердиански поети и журналисти, великите бразилски белетристи Жорже Амадо и Лижия Фагундес Телес, незабравимите португалски писателки София де Мело Брейнер, Мария Велю да Коща и Агущина Беса Луиш – всички те удостоени напълно заслужено с престижната награда „Camões“.

Тя завърши приветствието си с откъс от също великия и награждаван Вержилио Ферейра, който описва значимостта на езика на Камойш така:
„С португалския език в продължение на осем века ние създадохме красива литература, оставяйки в нея спомена за това, което е било основополагащо за европейската съвременност. Гордостта не е присъща само на големите държави, защото не е свързана с мащаба на територията, а с мащаба на душата, която я е изпълнила. Душата на моята страна беше голяма колкото целия свят. Езикът е мястото, от което виждаме света и където се очертават границите на нашите мисли и чувства. От езика ми можете да видите океана. От моя език можете да чуете шепота му, тъй както от други езици чувате гората или тишината на пустинята. Ето защо гласът на океана беше гласът на нашето безпокойство. Затова апелът, който дойде от него, беше апелът, който дойде от нас.“

Н. Пр. г-жа Ана Мария Рибейро да Силва благодари за всеотдайната работа на лектора на Института „Камойш“ в София г-жа София Сарайва, на преподавателите по португалски в университети, гимназии и езикови школи в България, където се преподава този език, както и за всеотдайността на студентите, които го изучават, някои от които разработват изследователски проекти и избират професионалният им път да продължи в областта на португалоезичието.

Н. Пр. г-н Пауло Роберто Тарисе да Фонтоура заяви в приветствието си, че като представител на Бразилия и на бразилския народ в България е много щастлив да отбележи отдадеността на Софийския университет в разпространението на португалския език, който днес е четвъртият най-говорим език в света – над 270 милиона души на 5 континента го използват. Той акцентира върху богатството и разнообразието на езика и припомни, че португалският език е официален език и работен език в редица международни и регионални организации като Европейския съюз, Африканския съюз, Организацията на американските държави и Амазонския пакт, Общността на португалоговорящите държави, Меркосур и Форума за сътрудничество Макао в Азия.

„В контекста на дейностите на Катедрата по португалистика и лузофонски изследвания, сърдечно благодаря на Университета за усилията в популяризирането на изследванията на бразилската култура“, каза Н. Пр. г-н Пауло Роберто Тарисе да Фонтоура и подчерта, че смята, че тези усилия отговарят на нарастващия интерес на българите към бразилската литература и култура, за което свидетелстват над сто преведени на български език произведения на бразилски автори, сред които открои Маша́до де Асис, Жоржи Амаду, Кларисe Лиспектор, Карлос Друмонд де Андрадe. Той отбеляза, че има и голям интерес към други изрази на културата на неговата страна – като бразилската музика и кухня.

„Можете да разчитате на нашата подкрепа за дейността на катедрата. Като численост българската диаспора в Бразилия наброява около 60 хиляди души, сред които и бившият президент на страната Дилма Русеф; докато бразилската общност в България е около 500 души. И така, с огромна радост се присъединявам към посланичката на Португалия и останалите представители на Университета, за да отбележим днес в София Деня на португалския език – едно ценно културно наследство, което споделяме с голяма гордост“.

Н. Пр. г-н Пауло Роберто Тарисе да Фонтоура пожела на присъстващите студенти успешно завършване на обучението и ги увери, че ако изберат да се занимават с бразилски изследвания, посолството е винаги отворено за тях.

В рамките на честването на Световния ден на португалския език бе представен тематичният сборник „Нови изследвания на португалския език, лузофонските литератури и култури в Централна и Източна Европа“. Проф. Яна Андреева посочи, че академичните чествания са възможност да се направи равносметка за усилията на академичната общност за разпространението на португалския език и изследването на литературите и културите, които се изразяват на него. Тя представи изданието на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ като резултат от научен проект на Катедра „Португалистика и лузофонски изследвания“ и Научноизследователска катедра „Жозе Сарамаго“ при ФКНФ, осъществен с подкрепата на Фонда за научни изследвания на Софийския университет и на „Камойш“ – Институт за сътрудничеството и езика, Португалия. Публикацията е също така резултат от срещите и научните дебати, които се проведоха в Софийския университет в рамките на Първия конгрес по португалски език и лузофонски култури за Централна и Източна Европа през ноември 2022 г.

Сборникът включва избрани студии и статии по актуални въпроси от португалската и бразилската литература, португалското и сравнителното езикознание, методиката на обучение по португалски като чужд език и традуктологията. Авторите в сборника са представители на университети от Централна и Източна Европа, Португалия и Бразилия, с които португалистите от Софийският университет поддържат дългогодишно успешно партньорство в рамките на междуинституционални договори за академично сътрудничество в сферата на португалистиката и лузофонските изследвания.

Като изрази убедеността си в полезността на сборника за международния научен обмен, проф. Андреева пожела успех на международното му представяне, което предстои да се случи в рамките на Втория конгрес по португалски език и лузофонски култури за Централна и Източна Европа през ноември тази година в Университета на Белград.

В рамките на честването на Световният ден на португалския език бяха обявени резултатите от Студентския конкурс по превод от португалски език.

Гл. ас. д-р Илияна Чалъкова представи от името на журито изданието от 2025 г. на ежегодния конкурс по превод, насочен към студентите, изучаващи португалски език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Във връзка със стогодишнината от рождението на големия португалски писател Жозе Кардозо Пиреш, предизвикателство към студентите тази година бе да се подготви превод на български език на неговия „Разказ за китайците“ – един колкото шеговит, толкова и сериозен текст, демонстриращ по красноречив начин майсторството на Пиреш в изграждането на висш художествен изказ на португалски език. Постъпилите в рамките на конкурса преводи бяха оценени анонимно въз основа на критерии, свързани с лексикалното и граматическото тълкувание на оригиналния текстови материал, с нивото на еквивалентност, постигната на целевия език, който в този случай е нашият роден български език, както и с търсенето и избора на адекватни и оригинални варианти на превод, които в най-голяма степен да изразяват идеите и стила на автора.

Гл. ас. д-р Чалъкова посочи, че измежду всички разгледани преводи са се откроили две работи – едната със своето деликатно внимание към съдържанието и стила на разказа на Жозе Кардозо Пиреш, а другата – с оригиналното звучене на преводния текст на български език, като първата получи голямата награда в тазгодишното издание на конкурса, а втората заслужено беше отличена с допълнителната награда за оригинален превод.

Заместник-ректорът на Софийския университет проф. Божанкова и посланиците на Португалия и Бразилия връчиха дипломите и сертификатите на отличените участници в конкурса.

Първа награда спечели преводът, представен от студентките от четвърти курс на специалност „Португалска филология“ Нина Цанкова и Иванина Янчева.
Награда за оригинален превод бе присъдена на Бойка Божаровска от втори курс на специалност „Португалска филология“.

За много доброто си представяне бяха поздравени Миглена Георгиева от четвърти курс и Виктор Тодоров от трети курс.

Лекторът по португалски език и култура в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и директор на Центъра по португалски език „Камойш – София“ към Посолството на Португалия София Сарайва представи още едно постижение на студентите от специалност „Португалска филология“ – изложбата на тема „Светът на португалския език“, която е подредена в Централното фоайе на Университета.

София Сарайва посочи, че студентите са изработили материалите за изложбата, като са селектирали и проучили темите и източниците и са провели сериозни дебати за това кои личности от лузофонския свят да бъдат представени в изложбата. Оригиналните текстове и преводите на български език са били редактирани от преподаватели по португалски език в средния курс, възпитаници на специалността, които сега са част от мрежата за обучение по португалски език на Институт „Камойш“ в България.

Резултатът от този студентски проект е наистина прекрасен и вдъхновяващ, обобщи София Сарайва и изрази увереност, че изложбата ще посети в следващите месеци редица средни училища в София и в страната.

 

 

 

 

Изложба карикатури на Жоао Абел Манта „Илюстрации на 25 април“

 

 

 

 

 

В Централното фоайе в Ректората бе открита изложба карикатури на Жоао Абел Манта „Илюстрации на 25 април“. Тя се организира съвместно от Катедрата по португалистика и лузофонски изследвания при Факултета по класически и нови филологии, Центъра по португалски език към Посолството на Португалската република в София и Научноизследователска катедра „Жозе Сарамаго“ при ФКНФ със съдействието на Музея на град Лисабон.

Събитието открива Дните на лузофонията в Софийския университет – издание 2025 година, които включват поредица от приложнонаучни и културни формати, посветени на португалския език, на литературите и културите на лузофонския свят.

На официалното откриване на събитието присъстваха ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев, посланици и представители на дипломатическия корпус, преподаватели от Катедрата по португалистика и лузофонски изследвания, студенти и гости.

 

Проф. Яна Андреева поздрави всички присъстващи и заяви, че за катедрата е голяма радост и чест да бъдат съорганизатори на това културно събитие съвместно с Центъра по португалски език и култура към посолството на Португалската република у нас и Института „Камойш“- Португалия.

Ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев изрази радостта си Алма матер да бъде домакин на изложбата, която ни запознава с една от ярките личности в художествения и обществено-политическия живот на Португалия Жоао Абел Манта – човек с множество таланти, а в изложбата можем да видим силата на изкуството, което въздейства и разказва за обществено-политическите процеси. По думите на ректора със събитията в Португалия тогава Европа извървява последните стъпки за нормализация в обществено-политическия живот.

 

 

 

 

 

 

 

Проф. Вълчев изтъкна, че това е един труден преход след Втората световна война, когато идеологиите все още са изключително силни, а травмите в обществата са много пресни и това е усилие на Португалия да намери своя собствен път в Европа, да внесе своя принос в нормализацията на обществено-политическия живот и изграждането на общ европейски дом – усилие, което винаги заслужава уважение. Ректорът изрази надеждата си младите колеги да успеят да прочетат тази изложба в контекста на онези сложни събития, защото винаги, когато се случват драматични обществено-политически процеси, трябва да си даваме сметка какво стои зад тях.

Проф. Вълчев посочи, че със своите карикатури Жоао Абел Манта по виртуозен начин е успял да ни разкаже в цялост отмирането на старите идеологии и възхода на демократичния живот, който всички следваме днес. Ректорът изрази надеждата си експозицията да бъде посетена от много млади хора и гости на университета и пожела на добър час на изложбата.

 

 

 

 

 

 

 

 

Посланикът на Португалия у нас г-жа Ана-Мария Рибейро да Силва поздрави всички и отбеляза, че за нея е чест да присъства на откриването на изложбата на един от най-големите карикатуристи на Португалия. Тя благодари на Софийския университет за ползотворната работа с португалското посолство. Посланикът на Португалия подчерта, че нищо от това не би било възможно без подкрепата на ръководството на Софийския университет и на Катедрата по португалистика и лузофонски изследвания, в частност на ръководителя й проф. д-р Яна Андреева, както и екипа на посолството на Португалия и на Центъра по португалски език. Г-жа Ана Мария Рибейро да Силва благодари и на преводачите и преподавателите.

 

Тя припомни, че следващата седмица се навършват 51 години от установяването на демокрацията в Португалия. Обръщайки се специално към младите хора, г-жа Рибейро да Силва отбеляза, че демокрацията не е подарък, а е нещо, за което трябва да се борим всеки ден.

 

В основата на демокрацията стоят човешките права. Демокрацията е да се уважаваме един друг и да се подкрепяме, независимо от нашата раса, религиозна и полова принадлежност. В основата на демокрацията не стоят агресията и нетолерантността, каза още посланикът. Посредством културата и изкуството винаги можем да защитим демокрацията, допълни г-жа Ана-Мария Рибейро да Силва.

 

Жоао Абел Манта е изтъкнат португалски архитект, художник, илюстратор и карикатурист. Международно известен е със своите карикатури, съчетаващи хумора и иронията с дълбокото осмисляне на политическата и социалната картина на епохата. Художникът използва изкуството на карикатурата като средство за остра критика към режима на Салазар, но и за критика на пост-революционната политическа ситуация след 25 април.

Изложбата „Илюстрации на 25 април“ представя 14 карикатури, които са създадени непосредствено след Априлската революция от 1974 г. в Португалия. Те са неразривно свързани с историческия контекст, който ги поражда, но и днес продължават да се асоциират в португалското културно пространство с емблематичните за Революцията от 1974 г. личности и събития.

 

 

 

 

 

ФКНФ

Катедра „Португалистика и лузофонски изследвания“ и Научноизследователска катедра „Жозе Сарамаго“ при Факултета по класически и нови филологии на Софийски университет „Св. Климент Охридски“

 

РЕГЛАМЕНТ НА КОНКУРС ПО ПРЕВОД ОТ ПОРТУГАЛСКИ ЕЗИК, 2025 г.

1. Конкурсът по превод се организира ежегодно от Катедра „Португалистика и лузофонски изследвания“ и Научноизследователска катедра „Жозе Сарамаго“ при Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в чест на Световния ден на португалския език – 5 май.
2. Насочен е към студентите от специалност „Португалска филология“ и студенти в СУ „Св. Климент Охридски“, които изучават португалски език.
3.  Определя се една първа награда, която има парично изражение на стойност 400 лв. Отличеният превод получава грамота, а всички участници в конкурса – сертификати за участие.
4. При наличието на много добри работи журито си запазва правото да
   определи и Награда за оригинален превод.
5. Конкурсната задача за Конкурс 2025 г. се състои в подготвянето на български писмен превод на португалоезично художествено произведение: “O conto dos chineses”, на Жозе Кардозо Пиреш (José Cardoso Pires), което може да откриете тук.
6. Работите трябва да бъдат написани с текстообработваща програма, четима от Word за Windows (docx, doc, rtf), в шрифт TNR, размер на шрифта 12, междуредие 1,5 при 6 пункта, полета на страницата: 2,5 см горе, долу, ляво и дясно.
7. Конкурсът е анонимен. Данните на участниците се засекретяват, преди  работите да бъдат насочени към журито с цел гарантиране на  анонимността на етапа на оценяване. Авторите на преводи трябва да напишат в текста на имейла, с който ги изпращат, трите си имена и телефон за връзка.
8. Допуска се индивидуално участие в конкурса, както и участие с превод,  подготвен от екип от двама участници.
9. Конкурсните работи се изпращат на електронен адрес:
   konkurs_prevod_2025@abv.bg
10. Крайният срок за изпращане на конкурсните преводи е 10 април 2025 г.
11. Конкурсните работи се оценяват от жури, съставено от академични специалисти по португалски език, култура и литература с богат опит в превода. При оценяването се прилага разработена система от комплексни критерии.
12. Решението на журито не подлежи на оспорване.
13. Журито взема решения по всички въпроси, незасегнати в Регламента.
14. Резултатите ще бъдат обявени до 10 май 2025 г. на сайта на Научноизсле-дователска катедра „Жозе Сарамаго“.
15. Отличията и сертификатите на участниците ще бъдат връчени публично на честването на Световния ден на португалския език в СУ „Св. Климент Охридски“.

София, 7 март 2025 г.