Жозе Сарамаго, автор на повече от 40 заглавия, е роден през 1922 г. в село Азиняга във вътрешността на Португалия.
Вечерите, прекарани в общинската библиотека, помещаваща се в дворец „Галвеяш“ в Лисабон, са основополагащи за неговата творческа ориентация. „Тъкмо там, без чужда помощ и напътствия, воден единствено от любопитството и от желанието за знание, се разви и изтънчи моят читателски вкус.“
През 1947 г. Сарамаго публикува първата си книга, която озаглавява Вдовицата, но която излиза под заглавието Земя на греха по причини, свързани с издателя. Шест години по-късно, през 1953 г., Сарамаго завършва романа Капандура, който е публикуван едва след неговата смърт.
В края на 50-те години на ХХ в. става отговорник за издателската дейност на „Щудиош Кор“, като след 1955 г. съвместява тези ангажименти с преводаческа работа и литературна критика.
Завръща се към писането през 1966 г. с Възможни стихотворения.
През 1971 г. се ангажира с редакторска дейност за лисабонския ежедневник „Диарио де Лижбоа“, а през април 1975 г. е назначен за помощник-редактор на „Диарио де Нотисиаш“.
В началото на 1976 г. се установява в малкото португалско селище Лавре, за да събира материал за своя творчески проект, свързан с обезземлените селяни. Така се ражда романът Въздигнал се от земята, както и специфичният стил на разказване, който характеризира цялото му наративно творчество.
До смъртта си, на 18 юни 2010 г. на канарския остров Лансароте, Жозе Сарамаго създава едно извънредно значимо за португалската и за световната литература творчество, което обхваща заглавия като Възпоминание за манастира, Каин, Годината на смъртта на Рикардо Рейш, Евангелието по Исуса Христа, Слепота, Всички имена и Пътуването на слона, преведени по цял свят.
През 2007 г. в Лисабон е създадена фондация на негово име, която работи за разпространението на литературата, за спазването на човешките права и за опазването на околната среда, ръководена от принципите на Всеобщата декларация за правата на човека. От 2012 г. насам фондация „Жозе Сарамаго“ се помещава в историческата сграда „Каза дош Бикош“ в Лисабон.
Жозе Сарамаго получава награда „Камойш“ – най-големия приз в областта на португалоезичните литератури – през 1995 г., а през 1998 г. и Нобеловата награда за литература.
Източник: Фондация „Жозе Сарамаго“ https://www.josesaramago.org/biografia-jose-saramago/
Превод от португалски: Илияна Чалъкова